Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако вече се е запалил?
3522 година.
След ядрена катастрофа, преди повече от хилядолетие, планетата е разделена на две.
Между религиозните комуни и свръхтехнологичният свят на бъдещето.
Между вярата и религията.
Между безверието и вярата.
Антиутопичната картина, рисувана от прецизната ръка на иконописката Ева, разкрива един абстрактен свят на бъдещето, изпълнен с контраста на грешките от миналото, но не за да поучава и да го поправи, а за да го разкаже във всичките му нюанси.
Преминавайки през пукнатините на настоящето, тя търси своето място, което да нарече дом.
Ще го намери ли при Отшелниците — примитивно общество, което няма правила, освен едно единствено: да оцелееш…
Аз не съм Исус, ти не си Петър, но до края на тази история… поне три пъти ще се отречеш от мен… — споделя Ева, преди да започне да разказва съдбата си и приключва с предупрежението си към фанатичните църковни служители:
Ако трябва да заличите всичко, което наричате грях и всяко място, което ръката ми е докоснала — всеки стенопис, всяка икона, нарисувана от грешните ми ръце… Опасявам се, че ще трябва да изгорите цялата църква.
Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако вече се е запалил?
3522 година.
След ядрена катастрофа, преди повече от хилядолетие, планетата е разделена на две.
Между религиозните комуни и свръхтехнологичният свят на бъдещето.
Между вярата и религията.
Между безверието и вярата.
Антиутопичната картина, рисувана от прецизната ръка на иконописката Ева, разкрива един абстрактен свят на бъдещето, изпълнен с контраста на грешките от миналото, но не за да поучава и да го поправи, а за да го разкаже във всичките му нюанси.
Преминавайки през пукнатините на настоящето, тя търси своето място, което да нарече дом.
Ще го намери ли при Отшелниците — примитивно общество, което няма правила, освен едно единствено: да оцелееш…
Аз не съм Исус, ти не си Петър, но до края на тази история… поне три пъти ще се отречеш от мен… — споделя Ева, преди да започне да разказва съдбата си и приключва с предупрежението си към фанатичните църковни служители:
Ако трябва да заличите всичко, което наричате грях и всяко място, което ръката ми е докоснала — всеки стенопис, всяка икона, нарисувана от грешните ми ръце… Опасявам се, че ще трябва да изгорите цялата църква.