Събрани стихотворения от Марин Бодаков. Включват книгите "Девство", "Бисквити", "Обявяване на провала", "Ангел в зоопарка", "Наивно изкуство", "Северна тетрадка", "Битката за теб", "Мечка страх", както и непубликувани стихотворения.
Из послеслова на Надежда Радулова: И все пак, лирическият герой в тези последни стихотворения, макар на пръв поглед разгромен, със съборена походна фурна и водоноска, категорично печели последната си битка, не просто тази със смъртта, а тази за живота. На едно място мъж придърпва шамандурата от водата, прибира я в раницата си и така – с неимоверна лекота – заличава границата. В друго стихотворение същата тази граница, между тук и там, сякаш никога не е съществувала – „братко кипарис, израсъл от баща ми“. В процепа между чудовищното и тривиалното, между невротизирания бит и сюрреалния сън, между завинаги изгубената градина на детството и пустините на сирачеството, животът е поправил смъртта, покълнал е. И това е голямата красота, голямата победа, удържана в тези осем книги, които държите в ръцете си. Всъщност, като се замисля, държите в ръцете си щита на Марин. Вижте го само как блести на слънцето: на него е изобразена малка ръка в по-голяма ръка; неизметени елхови иглички по пода; катедрален шпил; селски ангел, който кърпи обувки; 3-4 годишен ангел с ушанка; златно петле над мъглите; парче хляб под масата; няколко грама смърт по-малкo. Няколко грама смърт по-малко. ...И красота, която се разраства.
Събрани стихотворения от Марин Бодаков. Включват книгите "Девство", "Бисквити", "Обявяване на провала", "Ангел в зоопарка", "Наивно изкуство", "Северна тетрадка", "Битката за теб", "Мечка страх", както и непубликувани стихотворения.
Из послеслова на Надежда Радулова: И все пак, лирическият герой в тези последни стихотворения, макар на пръв поглед разгромен, със съборена походна фурна и водоноска, категорично печели последната си битка, не просто тази със смъртта, а тази за живота. На едно място мъж придърпва шамандурата от водата, прибира я в раницата си и така – с неимоверна лекота – заличава границата. В друго стихотворение същата тази граница, между тук и там, сякаш никога не е съществувала – „братко кипарис, израсъл от баща ми“. В процепа между чудовищното и тривиалното, между невротизирания бит и сюрреалния сън, между завинаги изгубената градина на детството и пустините на сирачеството, животът е поправил смъртта, покълнал е. И това е голямата красота, голямата победа, удържана в тези осем книги, които държите в ръцете си. Всъщност, като се замисля, държите в ръцете си щита на Марин. Вижте го само как блести на слънцето: на него е изобразена малка ръка в по-голяма ръка; неизметени елхови иглички по пода; катедрален шпил; селски ангел, който кърпи обувки; 3-4 годишен ангел с ушанка; златно петле над мъглите; парче хляб под масата; няколко грама смърт по-малкo. Няколко грама смърт по-малко. ...И красота, която се разраства.