Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново.
Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба на Отечеството завладява сърцата на следващите поколения, участвали във Войните за национално обединение.
"Нашата сотня беше изложена на най-голяма опасност, защото трябваше и да се сражава, и да разнася заповеди от генерала до дружинните командири. Но конниците изпълниха с мъжество и решителност своя най-голям отечествен дълг, както го изпълниха и всички опълченци, твърдо уверени, че освободеното потомство ще ги възнагради с признателност за техните славни подвизи." Мито Анков
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор към новото издание Предговор Врачанският революционен комитет Комитетът възобновен и енергично заработва Несполучливо въстание във Враца през 1876 г. Арести Към Видин и Русе. Нови разследвания и освобождение В свободна Румъния. Руско-турската война обявена. На служба в Българското опълчение 1877 г. В освободена България През Стара планина в Стара Загора. Сражения с войските на Сюлейман паша. Русите отстъпват и се спират на Шипченските височини Геройска отбрана на Шипченските височини Изново през Стара планина в Южна България. Боят при с. Шейново. Пак назад в Габрово, Елена, Котел. Прекратяване на войната Смутове в с. Върбица и в околните села. Пленничество. В Пловдив. Разпускане на Опълчението
Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново.
Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба на Отечеството завладява сърцата на следващите поколения, участвали във Войните за национално обединение.
"Нашата сотня беше изложена на най-голяма опасност, защото трябваше и да се сражава, и да разнася заповеди от генерала до дружинните командири. Но конниците изпълниха с мъжество и решителност своя най-голям отечествен дълг, както го изпълниха и всички опълченци, твърдо уверени, че освободеното потомство ще ги възнагради с признателност за техните славни подвизи." Мито Анков
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор към новото издание Предговор Врачанският революционен комитет Комитетът възобновен и енергично заработва Несполучливо въстание във Враца през 1876 г. Арести Към Видин и Русе. Нови разследвания и освобождение В свободна Румъния. Руско-турската война обявена. На служба в Българското опълчение 1877 г. В освободена България През Стара планина в Стара Загора. Сражения с войските на Сюлейман паша. Русите отстъпват и се спират на Шипченските височини Геройска отбрана на Шипченските височини Изново през Стара планина в Южна България. Боят при с. Шейново. Пак назад в Габрово, Елена, Котел. Прекратяване на войната Смутове в с. Върбица и в околните села. Пленничество. В Пловдив. Разпускане на Опълчението