Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития.
„Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край.
Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.
„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“
Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития.
„Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край.
Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.
„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“