Вестоносецът ме изгледа недоверчиво.
- Виж хората наоколо - рекох, без да се тревожа, че наоколо няма никой. - Кой кладарец освен мен би могъл да е Белаур... ъ-ъ-ъ, Страшния?
- Лордът поръча да проверя белега - каза той с треперещ глас.
Направих му и това удоволствие. Очите му се разшириха при вида на дългата, неприятно бяла черта, слизаща надолу по гърба от лявото ми рамо. Навлякох отново дрехата си.
- Е?
Той стана и се поклони за всеки случай:
- Елате с мен, о, рицарю на меча!
- Какво?! Чак до Брега на Златото с един... - възкликнах, но спрях навреме, преди да го обидя - ...южняк?
Той ме погледна и хладно заяви:
- Лордът поръча да сте там до две седмици, рицарю на меча.