„Тилда“ на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване – и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката – и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, другият живот просветва изпод наслоената пепел.
„Тилда“ на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване – и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката – и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, другият живот просветва изпод наслоената пепел.